За книгите и хората

Безкрайното самолюбие и самочувствие не са признак за чувство на собствено достойнство.
Идеята за безсмъртие – това е самият живот, истинският живот, неговата окончателна формула и главният източник на истина и правилно съзнание за човечеството.
Един човек може да е целият свят, стига само главната подбуда в него да е благородна.
Хуморът е остроумието на дълбокото чувство.
Не искам и не мога да вярвам, че злото е нормалното състояние на човека.
Този, който иска да види живия Бог, да Го търси не в празното небе на собствения разум, а в любовта между хората. 

Ако искате да видите човека и да опознаете неговата душа, то не вниквайте в това, как той мълчи или как говори, или как плаче, или как се възхищава на най-благородните идеи, а го погледнете по-добре, когато се смее. Ако човек се смее добре, значи е добър човек.
Който иска да принесе полза, дори и с вързани ръце може да направи безброй добрини.
Човечеството не може да живее без великодушни идеи.
Глупак, който е разбрал, че е глупак, вече не е глупак.
Всеки един човек носи отговорност преди всички хора – за всички и за всичко.
Любовта е толкова всесилна, че преражда и нас самите.
Няма по-висша идея от тази да пожертваш живота си за своите братя и отечество…
Най-сериозните проблеми на съвременния човек произлизат от това, че той е загубил чувството си на осмислено сътрудничество с Бог в Неговото намерение спрямо човечеството.
Силата не се нуждае от ругателства.

Ф. М. Достоевский

Писма за доброто

Истинските приятелства се създават в младостта. Помня, че истинските приятели и на майка ми бяха тези от гимназията. Приятелите на баща ми пък бяха неговите колеги от института. И колкото и да наблюдавам, откритостта към нови приятелства постепенно намалява с възрастта. Младостта е времето за сближаване. И трябва да помним и да пазим приятелите, защото истинската дружба помага много и в тъга, и в радост.

Затова пазете младостта до дълбока старост. Ценете всичко добро, което сте придобили на младини, не разпилявайте богатствата на младостта.

А в какво се състои най-важната цел на нашия живот? Според мен, в това да увеличаваме доброто около нас. А доброто е преди всичко щастие за всички хора.

Човек трябва да бъде патриот, а не националист. Няма защо да мразиш всяко друго семейство, защото обичаш своето. Няма защо да мразиш другите народи, защото си патриот. Между патриотизма и национализма има голяма разлика. Първото е любов към родината, а второто – омраза към всички други.

Любовта не трябва да бъде безсъзнателна, тя трябва да бъде умна. Това значи, че тя трябва да е съединена с умението да забелязваме недостатъците, да се борим с недостатъците – както във всеки човек, така и в заобикалящите го хора. Тя трябва да бъде съединена с мъдростта, с умението да отделяме нужното от празното и лъжливото. Тя не трябва да бъде сляпа. Слепият възторг (дори не може да се нарече любов) може до доведе до ужасни последствия. Майката, която от всичко се възторгва и поощрява във всичко своето дете, може да възпита нравствен урод. Слепият възторг пред Германия („Германия над всичко”) доведе до нацизма, слепият възторг пред Италия – до фашизма.

Мъдростта е ум, съединен с доброта. Умът без доброта е хитрост. Мъдростта е открита и надеждна. Тя не мами другите, и най-вече мъдрия човек. Мъдростта носи на мъдреца добро име и трайно щастие, носи надеждно и дълголетно щастие и онази спокойна съвест, която е най-ценна в старостта.

Верността е вярност към безупречната младост, към родината в широкия и тесния смисъл на това понятие, вярност към семейството, приятелите, града, страната, народа. В крайна сметка верността е вярност спрямо правдата – спрямо правдата истина и правдата справедливост.

Дмитрий Сергеевич Лихачов