Храм "Св. Василий Блажени" в Москва

Приказната красота и духовната мощ на храма Покров Богородичен (Св. Василий Блажени) в Москва неведнъж са се превръщали в смъртна заплаха за него, но той успява да оцелее чудотворно през всичките превратности на руската история. Повече от четири века църквата с деветте червени кули с разноцветни лукоподобни шапки край Кремъл краси Червения площад.
Легендата разказва, че Наполеон бил така впечатлен от Св. Василий Блажени, че искал да го демонтира и отнесе със себе си в Париж. И тъй като нямало как да осъществи желанието си, при изтеглянето на французите от Москва наредил църквата да бъде унищожена. Французите натъпкали храма с барут, запалили фитилите, но ненадейно чудотворен дъжд се излял и предотвратил експлозията.

В началото на XX век църквата за малко да стане жертва на атеизма на болшевиките. През 1918 г. комунистите застрелват свещеника Йоан Восторгов, конфискуват имуществото на храма, претопяват камбаните и го заключват. През 30-те години Лазар Каганович, близък съратник на Сталин и отговорник за реконструкцията на Червения площад, предлага храмът Св. Василий Блажени да бъде съборен, за да се отвори място на площада за официалните паради. Сталин отхвърля идеята. По-късно той решил все пак да събори храма. Замислите му били предотвратени благодарение на куража на архитекта и поклонник на руската култура Барановски. Когато му заповядали да подготви църквата за разрушаване, той категорично отказал и заплашил, че ще си пререже гърлото на стъпалата на храма. По неясна причина Сталин пак се отказал да разруши Св. Василий Блажени, но пък пратил Барановски в затвора за 5 г. До края на комунистическата епоха църквата е музей.

Храмът е построен в средата на XVI в. по заповед на цар Иван Грозни в чест на превземането на Казанското ханство, владяно от част от бившата Златна орда на монголите. Щурмът на Казан, завършил с победа за Русия, е започнал на 1 октомври 1552 г. - на празника Покров Богородичен. Две години по-късно на Червения площад започнало строителството на храма и продължило до 1561 г. В началото тук се издигала църквата Света Троица, където на 2 август 1951 г. бил погребан любимият на русите градски юродив светец Василий Блажени, който всъщност дал неофициалното име на храма. Василий имал дарбата на пророкува, още 16-годишен се отдал на Бога и подложил тялото си на жестоки лишения. С предсказанията си се прочул в цяла Русия. Самият Иван Грозни го тачел и посещавал. През 1588 г. се разнесла мълвата, че на гроба на светеца стават чудеса, и патриархът обявил 2 август за Ден на чудотвореца Василий.

Легендата гласи, че самият Василий е събирал пари за храма, които малко преди смъртта си дал на Иван Грозни. Гробът на Василий днес е в една от 9-те кули на църквата (преместен там през 1588 г.). Има и още една легенда - че като видял красивия храм, Иван Грозни наредил да ослепят майстора му, за да не може никога повече да сътвори нещо толкова красиво.

Архитектурата на църквата почива на дълбок религиозен символизъм - идеята за Новия Йерусалим - Небесното Царство, описано в Откровението на Йоан. Осемте кули са разположени около централна и образуват звезда с осем върха. Числото 8 носи дълбок религиозен смисъл. Осмия ден, след сътворението на света в седем дни, символизира вечността.