Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола

Ню Йорк

През последния ден от обиколката ни в САЩ трябва да изминем 170 км. от Филаделфия до Ню Йорк. Излизаме от хотела и скоро след това сме на познатата ни магистрала I—95. Преминаваме през много кръстовища, като внимавам само за посоката „NY Tpke“.

Докато сме все още в Ню Джърси зареждам за последно, тъй като трябва да върна колата с пълен резервоар, както съм я получил. На бензиностанцията има надпис, че в този щат самообслужването е забранено от закона. Бензинджията, който обслужваше колите, беше окачил касов апарат на врата си, прибираше парите и веднага издаваше касов бон.

Малко след това трябва да напуснем магистрала I—95 и преминаваме по моста Goethals Bridge. Тук е границата между щатите Ню Джърси и Ню Йорк. Навлизаме в Стейтън Исланд — един от петте административни района на града. Останалите четири са Манхатън, Бруклин, Куинс, Бронкс. С всичките тях Ню Йорк заема територия от 1142 квадратни километра, а населението му е над 8,2 милиона.

Стейтън Исланд е типично предградие, високи обществени и административни сгради не се виждат, а наоколо са предимно еднофамилни къщи. След 15—16 км стигаме до моста Веразано. Той е над залива и свързва Стейтън Айлънд с Бруклин. Изчакваме малко на контролен пункт с по десетина гишета във всяка посока и плащаме $8 за преминаването по моста. Посоката ни е „Kennedy Airport“. Продължаваме край брега, минаваме под пешеходни надлези, над ж. п. линии, по малки мостове. След около 25—30 км. минаваме край изхода за към летището и веднага след това излизаме на магистрала I—678. В тази точка на магистрала I—678 затваряме пълния кръг на обиколката ни. От тук вече сме минали преди 38 дена в първите минути след като взехме колата.
Хотелът, който съм резервирал, се намира в Куинс, в югоизточната част на Ню Йорк и е на 4—5 км. от летището. Съвсем близо е до магистрала I—678, която пресича източната част на града от юг на север. Хотелът е от веригата „Super 8 Motel“. Такива хотели/мотели виждахме на много места из страната. Това „Super 8“ напомня, за времето, когато цената им е била супер ниска — $8 на вечер. Но това е било доста отдавна, сега цената е над 20 пъти по-висока. Стаята е нормална, с всичко необходимо в нея, само че не така просторна, както на всички останали места. Но доката във вътрешността на страната има предостатъчно свободни площи и пространства, то тук е Ню Йорк, Ню Йорк! Разтоварваме багажа и веднага се отправяме на последния маршрут с кола, за предаването ѝ.

След 5—6 км, преди да стигнем до летището, излизаме от магистралата и влизаме в кръговото на Federal Circle-а, а от там към офисите на фирмите „рент-а кар“. Колата беше измивана няколко пъти от дъжда, който ни валя по пътя. По време на пътуването не видяхме автомивки, вероятно има някъде, но те не са така необходими както у нас. По пътя не попаднахме на кал или прах, които да я измърсят, така че я връщахме почти във вида, в който я взехме. На паркинга на Херц влизам в покритото хале и се приближавам към другия му край, където се мотаеха 2—3 човека с терминали в ръце. Спрях до дама, която регистрира колата в терминала си, каза името ми и ме помоли да отворя багажника. Погледна за резервната гума и крика, записа показанията на километража и бензиномера и изкара фактурата от терминала. Взе ключовете на колата и ми подаде фактурата, след което ни се усмихна любезно и каза, че сме свободни. Предаването на колата продължи, както и получаването й, не повече от три минути. Този път не бяхме така шашнати, както първия път, но нямаше как да не сме впечатлени от бързината, с която се извърши и тази процедура. Показанието на километража беше 26995 мили, т. е. за 38-те дни, в които обиколихме Щатите, бяхме изминали 9916 мили, почти 16000 км. И този път, както в началото, бяхме обзети от смесени чувства — на облекчение от приключилото без произшествия продължително пътуване, но и на лека тъга, че всичко вече е в миналото…

С влакчето на Air Train-а, обикалящо първо терминалите на летището, се придвижихме до последната му спирка, която е в станция на градското метро. Оказа се, че безплатното пътуване е само за района на летището и не можем да излезем от станцията без билети от по $5.

Нямахме много време и след като се отбихме за малко до хотела, се отправихме към

Манхатън

да търсим спирката на туристическия автобус, която трябваше да е на 50-та улица и 8-о авеню. Служителят на информацията на станцията на метрото ни обясни как да стигнем до там и ни издаде един общ билет. Спирката на бус-а се оказа съвсем близо до станцията, от която излязохме и след малко щеше да започне тур на „вечерна обиколка“. Тя беше включена в програмата и извадихме късмет, че уцелихме момента, когато се тръгваше.

Мостът Бруклин, Манхатън и островът със Статуята на Свободата
/ в средата зад моста/ привечер

И тук имаше гид, който говореше интересно и украсяваше разказа си с лични впечатления и мнения. Между другото спомена, че скоро е ходил в Европа и се е ужасил, от скъпия бензин там. Повярвахме му

По Бродуей

По време на обиколката из Манхатън виждаме повече от забележителностите в този централен район — Бродуей и Таймс Скуеър, небостъргачите Емпайър Стейт Билдинг и Крайслер Билдинг, централата на ООН, спортната зала Медисън Скуеър Гардън, Сентръл Парк, китайския квартал.

Триъгълната сграда „Фларитон“ е построена през 1902 г.

Bubba Gump на 7th Ave
/ресторантът е собственост на режисьора на филма „Форест Гъмп“ Робърт Земеки/

Минахме по моста Манхатън и направихме обиколка и из Бруклин,

най-големият район на Ню Йорк, с население от 2,5 милиона. Състои се предимно от жилищни квартали и е свързан с Манхатън с трите моста над Ийст Ривър -”Бруклин„, „Манхатън“ и „Уилямсбърг“.

Емпайър Стейт Билдинг

Централата на ООН

Из китайския квартал

Медисън Скуеър Гардън

Из Бруклин

Вечерен изглед от Бруклин към Ийст Ривър и Манхатън

„Вечерната обиколка“ приключи след 20:30 часа. Връщането ни към хотела обаче се оказа трудна задача. От станцията на метрото, на която дойдохме, ни уведомиха, че от там не може да се вземе влак обратно за Куинс. Беше необходимо да се придвижим до следващата спирка на 42-ра улица. Станцията там се оказа огромна — многобройни перони на различни нива и преплетени безброй коридори. След като открихме нужния ни перон изчакахме влака, но когато се качихме почти веднага разбрахме, че пътуваме в обратна посока. Наложи се да се върнем обратно на 42-ра улица и да си чакаме точния влак. При смяна на линиите трябваше много да внимаваме за номера и „цвета“ на влака. Метрото /subway/ в Ню Йорк е нещо невероятно, то е и най-голямо в света с дължина на линиите от 1355 км. и с 468 станции. На излизане питаме чичкото в служебната будка на входа как да стигнем на другия ден сутринта до пристанището за Статуята на Свободата. Обяснява ни и накрая ни предупредупреждава, че пътуването в метрото ще ни отнеме около час и половина.

На следващия ден сутринта

си вземаме билети по познатия начин, като казваме до къде отиваме. Пътуването в метрото наистина излезе час и половина и след 2—3 смени на линиите пристигнахме навреме за първия курс на корабчето в 8:30 ч. Нареждаме се на опашка и първо преминаваме за проверка през скенер. Когато корабчето потегли и пред носа му изникна

Статуята на Свободата,

наоколо защракаха фотоапарати и се навдигаха камери.

Статуята на Свободата

Статуята на Свободата е висока 93 метра, от които 46м. е постаментът и толкова самата статуя. Подарък е от Франция в знак на приятелството между двата народа и е открита официално през 1886г. Разположена е в устието на река Хъдсън, на десетина километра навътре в залива. Разстоянието от около три километра корабчето изминава бързо и скоро слизаме на брега на острова, в подножието на монумента.

Отново се нареждаме на опашка за проверка, която напредва доста бавно.

Проверката вероятно е за пластични експлозиви и се прави със скенер, който е доста по-различен от познатите подобни съоръжения. Извършва се посредством един вид „продухване“ по височината на цялото тяло, след заставане неподвижно в широка рамка. След това се влиза в основата на постамента на статуята, където е обособен музей с много снимки, скици и различни фрагменти от монумента. От тук може да се стигне и до основата на статуята, т.е до най-горната тераса на постамента. Виждаха се и металните стъпала във вътрешността на конструкцията, по които е възможно изкачване до короната и факела на статуята, което е било забранено след 11-ти септември 2001 г.
Малко по-късно продължаваме с корабчето за

Елис Айланд, островът на който са посрещани вълните от имигранти

в началото на миналия век. Тук нямаше проверки, а музеят е близо до пристанището. Първо се влиза в голяма зала на първия етаж. До една стена са нахвърляни куфари, чанти, кошници и денкове, с които имигрантите са идвали в Новия свят. По широки стълби се качваме на горния етаж, където в друга голяма зала са били приемните гишета. Бяха оставени катедри, на които имаше копия на списъци с имигранти. На един списък се чете и фамилията на рейнджър, който в момента е служител на острова. Имаше много фотоси, показващи обстановката от онова време.

Музеят на имиграцията на остров Елис Айлънд

Не се бавихме много и след като разгледахме залите се върнахме на кея за изчакване на корабчето, с което да се върнем в Манхатън. През това време заваля слаб дъжд. Спирката на „нашия“ туристически автобус е наблизо. Качваме се горе и получаваме от гида по едно полиетиленово наметало/пончо за дъждобран. Но дъждът се беше позасилил и се наложи да слезем долу, където пък климатикът е надут „до дупка“ и е направо неприятно студено. Придвижваме се до центъра на Манхатън и се отправяме към следващата атракция — изкачване на

небостъргача Емпайър Стейт Билдинг

Той е със 102 етажа и е висок 381 метра, а с надстройката от антените достига 448м. Завършен е през 1931г. и е втората по височина сграда в САЩ след Сиърс Тауър в Чикаго. Изкачването до 86-тия етаж с асансьора става бързо. Тук се намира остъклена наблюдателна площадка, но има и врати, през които се излиза отвън. По тясна открита пътека може да се обиколи цялата сграда. От външната страна е монтирана предпазна метална мрежа.

Поглед към Ню Йорк от Емпайър Стейт Билдинг

Впечатляваща е гледката от високо — небостъргачите се изправят като гора от всички страни. Виждаше се заливът, реката Хъдсън и Ню Джърси от другата й страна, Ийст Ривър, мостовете над нея и Бруклин, а в далечината и островът със Статуята на Свободата/ на снимката в началото/. Виждаха се хората и колите, които се движеха по улиците между небостъргачите.

От Емпайър Стейт Билдинг излизаме на 5-то авеню и продължаваме пеш до

Сентръл Парк — „белите дробове“ на Манхатън.

Дъждът беше спрял и върховете на небостъргачите се огряваха от слънцето.

Златният обелиск при Рокфелер Център

Пътьом минаваме и покрай комплекса Рокфелер Център. Сентръл Парк е правоъгълен, дълъг няколко километра и широк над седемстотин метра. В него има алеи за разходки, игрища, няколко езера и зоопарк. Тук е любимо място за разходки, спорт и почивки на много хора.

Сентръл Парк

Файтони край Сентръл Парк

От парка се качваме отново на туристическия автобус, за да се върнем към

Таймс Скуеър

Редно е да се отбележи, че това не е площад в класическия му вид. Намира се на кръстовището на 7-мо авеню с Бродуей и района около тях. До скоро тук се е помещавал главният офис на вестник „Ню Йорк Таймс“.

По 7-мо Авеню

По 6-то Авеню

Пето Авеню

На Таймс Скуеър сме на свечеряване. Навалицата е невъобразима — тротоарите са претъпкани с хора, а улиците с коли — предимно жълти таксита и автобуси. Вероятно повечето хора са туристи като нас и никой не бърза да си отива. Феерията от цветни рекламни пана, постоянни и „движещи се“ е невъобразима и прилича на тази в Лас Вегас. Минаваме и покрай култовото студио на МТV, от където се излъчват директни предавания, като през прозорците се виждат рекламите на отсрещната страна и хората, които се движат по тротоарите. Високо над сменящите се реклами пък е поставен постоянен надпис „Гласувай!“ /VOTE!/. За предстоящите президентски избори народът се подканя да упражни правото си на глас.

На Таймс Скуеър

Мотаем се до късно по Таймс Скуеър и Бродуей,

който е известен освен с многобройните си театри, разположени по него, и с дължината си от 25 км. Това е най дългата улица в Ню Йорк, която пресича целия Манхатън.

По улиците на Манхатън

Към полунощ се придвижваме до 42-ра улица, вземаме метрото и този път без проблем се придвижваме към Куинс. На рецепцията в хотела момичето ни пита за кога ще искаме „шатъл-ката“ да ни закара на летището. Записваме за 14:30 часа, а полетът ни е в 17:40ч. Откарване на гостите на хотела до летището беше една много удобна екстра, която се предлагаше безплатно.
Последната закуска не се различава от предишните, въпреки че този хотел е от съвсем друга верига. Първоначалното ни намерение беше сутринта да направим последна разходка из Ню Йорк. Това обаче се оказа рисковано, при положение, че до Манхатън се пътуваше близо час само с метрото. Бяхме изпълнили скромната си програма и не си заслужаваше да рискуваме да закъснеем за летището.

Разходихме се из квартала, в който се намираше хотелът ни — Jamaica.

Централната улица „Jamaica Ave“ е изпълнена с ресторантчета /включително Макдоналдс/, магазини, офиси, банки, но няма небостъргачи и много високи сгради. Минаваме покрай парк с исторически музей в него. Намираме и магазинчета, където се продават всякакви сувенири на цени с пъти по-ниски, отколкото в Манхатън. Шапки, магнити, чаши, ключодържатели и т. н., които бяхме видяли за по $5-6-7-8, тук са по $1. На едно място възрастен човек, седнал пред затворен магазин, протягаше празна пластмасова чаша. Изсипахме в чашата му останалите ни жълти монети от по 1,2 и 5 цента. Това беше единственият просяк, който ние видяхме в Щатите.

Jamaica Ave в Куинс

След обяд се връщаме в хотела и с микробус-совалката се отправяме към летището. Шофьорът познаваше добре пътя /има си хас/, така че ни стовари точно пред терминал 1, както му бяхме казали. Помогна ни да свалим багажа и като се ръкувахме за довиждане му дадох $5. Нямах представа дали в такъв случай трябва да се дава бакшиш и ако се дава, колко трябва да е. Но това в крайна сметка нямаше значение, бяхме доволни, че така лесно се реши този последен етап от придвижването ни в огромния Ню Йорк.

На Airport JFK

Навътре

в залата на летището

бяха подредени гишетата на различните авиокомпании, включително и на Austrian Airlines, пред която вече се беше образувала опашка.

Дамата, която приемаше за чекиране багажа, откъсна от паспортите ни и прибра формулярчетата с разрешението за престой в Щатите, получени при влизането. После се наредихме на опашката за проверка преди влизане към изходите за самолетите. В празни пластмасови щайги трябваше да оставим коланите, мобилните телефони и отделно лаптопа и този път и обувките си. Преминахме бързо, след което се отправихме по дълъг коридор, от двете страни на който имаше gate-oве и фрийшопове. Нашият gate беше сравнително далеч и по едно време с изненада чухме да викат по уредбата имената ни. Изглежда, че и този път бяхме закъснели
На входа на самолета, отново ни посрещнаха засмяните и любезни австрийски стюардеси. Самолетът по големина беше като този на идване, но сравнително по-нов. Излитаме точно в 18 часа. Малко преди това включих дисплея на облегалката пред мен и наблюдавах как самолетът се движи по пистата. Това, което се виждаше на дисплея след малко се показваше през илюминатора — сградите, край които минавахме и преминаващи по пистите пред носа на самолета други самолети. Така се видя и самото излитане с вдигане носа на самолета над пистата. След демонстрациите на стюардесите за действия при авария, разнесоха листа с менюто за двете яденета.
Скоро „настигаме“ слънцето, мръква се бързо и после летим само през нощта. Маршрутът този път е по права линия — на юг от Париж, над Швейцария и право към Виена. Самолетът се издига на 10000м. височина и се движи с над 1000 км/час. Температурата навън е под минус 50º.

На разсъмване над Алпите

На разсъмване

навлизаме над Европа и кацаме във Виена в 7:30 часа.

В тази посока времето на полета е по-малко, защото въздушните течения са ни „в гръб“.

Изчакваме полета за София в транзитната зала на горния етаж. И този път, както на идване, самолетът за София не беше на ръкав, а трябваше да слезем на долния етаж, където се натоварихме на автобус, който ни откара до самолета. Нямаше много хора, а около нас се чуваше и българска реч.

Излитаме в 10:45 часа, почти навреме. Чувстваше се обаче промяна в отношението на стюардесите — не са така любезни и усмихнати, както при полетите до сега, обядът е някаква доста скромна манджичка и почти не разнасят напитки по време на полета… Летим час и половина и кацаме на летище София в 13:15 часа. С автобус се придвижваме до залата за пристигащи на терминал 2, а от там излизаме без никакви проблеми.
Вече сме в родната действителност — пред изхода циркулират таксита, които возят на „специални“ цени. Те са обявени на залепения отпред стикер, но ако не обърнеш внимание навреме, ще бъдеш неприятно изненадан, когато трябва да платиш. Другите таксита са наредени и чакат на паркинга отстрани. Между впрочем, бяха ни предупредили, че такива „скъпи“ таксита има и на летището в Ню Йорк, само че там те се разпознават лесно, защото не са жълти, а черни!
Отсъствието ни от България продължи 40 дена, 4 часа и 5 мин.

Нещо като „заключение“

Извършихме пътешествие, при което за 38 дена от 40 дневния ни престой в САЩ, изминахме почти 10000 мили /16 000 км/, преминахме през 27 щата в САЩ плюс окръг Колумбия /Вашингтон/ и през един в Канада. Изминавали сме средно по 384 мили/617 км на ден, но имаше няколко маршрута с по над 800—900 км.
В големите градове не можахме да видим и посетим доста неща, но това не беше възможно при сгъстената програма, която си бяхме определили. Достатъчно ни беше, че сме били там и сме видели най-забележителното, с което те са известни. Съзнателно не посещавахме и музеи, за които просто нямахме време.

Ето и малко за бюджета на пътуването:

Цената на самолетните билети е различна и е въпрос на комбинация от много условия, които всеки сам си определя. В разходите за хотели може да се направят икономии, но не ми се вярва за по-малко от $70—90 на вечер да е възможно да се наеме стая с елементарните удобства — две двойни легла, самостоятелна баня, климатик, телевизор, интернет. Разходите по пътуването могат да се намалят с наемането на по-нисък клас кола, при което наемната цена и разходът за бензин ще са по-ниски. Това обаче е за сметка на сигурността.
Друг важен момент е храненето, единственото перо от бюджета, за което няма горна граница и от което могат да се правят сериозни икономии. При най-икономичния режим, може да се изкара и с под $10 на човек за ден.

Заслужава да се отбележи, че САЩ не са по-различни от останалия западен свят.

Само дето тук всичко е по-голямо — и пътищата, и градовете, и разстоянията между тях, и има всичко. А в това „всичко“ се включва както многото и разнообразни природни забележителности и феномени като Ниагарския водопад, Гранд Каньон и Секвоите, така и чудесиите, построени от хората. А тези вторите не са малко на брой и определено не по-малко впечатляващи от природните. Тук на първо място може да се поставят Лас Вегас, небостъргачите, Кейп Канаверал, магистралите, мостовете и тунелите, както и страхотните пътни възли по на 3—4 нива. В тази огромна страна има много други интересни и забележителни неща, но ние успяхме да видим с очите си и да почувстваме със сърцата си само част от тях. Повече другият път… “That’s all folks!”

Край

Взето от: http://patepis.com/?p=10254#more-10254